Един “нероман” от Антоан

Започнах плахо курса, защото бях в нови за мен, дълбоки води, но се завлявах страшно много. Емоциите, които ми донесе преживяването, наречено МАСАЖ, беше като диамант: твърдо и бляскаво. Беше изключително това, че освен колеги, намерих и приятели. Както казват евреите в една хубава житейска мъдрост: Независимо къде съдбата е отвела сърцето ти, дали ще си в обетованата земя или не, важното е по пътя да вървиш със сърцето и сродната си душа. Защото пътищата са за вървене, не за крайна цел. Затова малцина са призвани, но и малцина накрая са избрани.
Благодаря за хубавите емоции, които споделихте всички вие с мен. Ще ги нося в сърцето си. Защото хубавите спомени, те са на място, където никой не може д ати вземе. Затова се радвам, че ми се даде уводната част на моя нов живот, а заключението ще се радвам д аго споделим с вас, за напред.
Благодарен съм, че ти Пепи направи от нас освен колеги, но и приятели. Благодарността, Любовта и приятелството са взаимно свързани. И се държат ръка за ръка.
И тъй като това не е роман, а едно малко послание – пожелание, ще оставя заключението за друга наша среща.